Мисли на един архитект

Харесвам написаното от Л. Шинков, Л. Панчев, П. Попов и Л. Попов, Г. Георгиев, В. Бакърджиев и др. Техните писани слова красят специализирания ни печат. Всеки от тях е различен и тъкмо поради това с такова удоволствие чета написаното. Схващам, без да се сравнявам, моето аматьорско ниво, но веднъж като съм “тръгнал” е по добре да кажа това, от колкото да го тая или като научен работник да го пазя, за да не го чуе някой и да не ме изпревари с публикацията си. Преди всичко с написаното се надявам да предизвикам полемика. Такива мисли ме споходиха и преди година, публикувайки някои разсъждения относно града, голямото безхаберие с което трудно се борим и с малката любов, която му даваме. Вярвах, че все някой ще каже, ще напише нещо — добро или не. Интуитивно исках да подбутна тотално заспалата ни зимен сън апатия. Ясно е, че статията ми не беше PR акция преди изборите за УС на САБ. Съзнавайки съпричастието си към професията и днес виждам мястото си като един редови член, обогатен от принадлежността си към нея. Естествено и подтикът към решаване на проблемите на София ми припомниха стари и подходящи идеи за развитието на града като агломерация. Отивам още по- далеч, отговаряйки с тези проекти, които предлагам, възможното развитие в линеарни урбанистични структури, навързани всички селища малки и големи, подчинявайки ги на основен урбанистичен фактор — рекa, море, пътища. Така се появи проектът.
Когато човек има да каже нещо обикновено има два пътя — да го каже просто и ясно, което е много трудно, но не и неизпълнимо и — да развие идеята си, защитавайки верността й /дори да си помисли — на кого е нужна защита — на него или на идеята/ Още повече, че икономиката, политиката, географските дадености и техническият прогрес определят правото на съществуване на всеки икономически, политически и териториално — устройствен проект.
Наистина ще ви занимавам с проект, касаещ териториалното устройство.
Интерес към темата вероятно имам още от времето на една изоставена задочна аспирантура. Дано написаното ви създаде интерес повече с идеята си, отколкото с начина или липсата на такъв при написване на материала, след което се надявам да вземете положително или отрицателно становище. Чистосърдечно всеки от нас има нужда от подкрепа още повече че написаното, както и архитектурата остават.
Появата на тези мисли бе предизвикана от необходимостта за правилното териториално планиране в новите условия на политическо и икономическо състояние на държавата, членството на Европейския съюз и неговите структури, както и от необходимостта от правилно насочване и оптимално използване на средствата от ЕС по кохезионни и конвергеннционни проекти за региона и в частност за страната ни.
В този материал бих желал да посоча причините, условията и възможностите, които обуславят многостранните транснационални отношения между балканските държави за постигане на устойчиво развитие на съседни територии и региони, с многовековна обща история и отношения, които днес могат да се трансформират в обща полза — за нас живеещите тук и за всички европейски граждани. Средствата ,които ЕС и ЕК предоставят за кохезионните и конвергенционните фондове, не са нищо друго освен възможност за постигане на цели — първо на ЕС и след това на страните, към които са насочени.
Географското разположение и условия, териториалната ни величина и общата ни история правят от региона удобен за интерполация, удобен за изпълнение на тези кохезионни програми чрез пълноценно междудържавно обвързване. Страните донори очакват развитието на тези процеси така, както те ги виждат, познавайки приликите и разликите в културата, икономиката, историята, религията, морала и прочее на всички балкански народи. Народите, които населяват региона същевременно са много различни по историческата си съдба и именно тези различия изискват друга, внимателно подбрана посока на сближаване. Това развитие е с други стъпки и етапи, в друго времево измерение, отношения, териториални и пространствени граници. Съществуващата икономическа и технологична изостаналост на региона или по точно на части от него, както многообразната етническа основа, а от там бит, религия, морал и прочее се нуждаят от равнопоставени отношения от страна на европейските държави. Затова трябва да се потърсят възможности за създаване на общи, транснационални територии, на които да се предостави статута на привилегировани зони, които в своето бъдещо развитие биха постигнали целите, които Европа си е поставила.
Ние сме в сърцето на зародиша на европейската история и култура. Тук е люлката на човешката цивилизация. Всички го знаят. Но прибавете към тази основа отличния климат, запазената чиста природна среда, географското положение и лесната транспортна достъпност, многообразния етнически състав на населението, религията и верската търпимост, уникалният фолклор, обичаи, кухня, история, археология, минерални извори, гори, реки, морета, отдих, развлечение, спорт, дори прибавете сладостта на зеленчуците и накрая легендите за боговете преди Христа. За какво ни говори всичко това. Ясно е — Балканите са съвършеният район за отдих и развлечение за цяла Европа и света. Хората от запад ще поискат да избягат от дъжда и мъглата и да отидат там, където местните хора играят най- демократичния народен танц -хорото, там, с тях да пият мелнишко и станимъшко вино.
Цената на тези богатства, които регионът притежава са изключително скъпи. Те са безценни. Подобно на нешлифовано камъче, за да се превърне в блестящ диамант, всички ние трябва да впрегнем усилията си заедно с европейските държави, да постигнем тази динамична устойчивост и уровен на живот, към която се стремим. Еднаквият статут на живот и политическа стабилност ще осигурят на европееца тук спокойствие и удоволствие, а Балканите ще се утвърдят като рекреационна зона на Европа. Тя изисква само най-висока степен на комфорт, условия и услуга. Ние трябва да постигнем тези нива, да ги поддържаме и отстояваме.
Процесите, които вероятно ще протекат на територията на региона ме накараха да разсъждавам за териториалното устройство на страната с неговите качества и недостатъци. Очевидна е нуждата от ново устройство, вързано най- вече с членството ни с ЕС, с общите процеси на глобализация, както и с устойчивите процеси на урбанизация по примерите на развитите страни. Обсъждането на тези процеси ще ни улесни в тяхното управление и ще определи по прецизно параметрите им.
Трябва да е ясно, че една линеарно урбанистична структура не означава тотално урбанизиране на териториите. Не би могло, а и не би било разумно да се случи, още повече, че съществуват негативни примери за това. Бъдещите линеарни образования ще са конгломерат от зони с различна степен на урбанизация, с различна степен на плътност на застрояване, ще са в различни съотношения с природата. Всичко това ще се подчинява на едно еднопосочно, линеарно развитие при осъществяването на водещи икономически ,политически и културни центрове. Техният интензитет на урбанизация ще е значително по- висок, транспортните разстояния по- къси, но с по-лоши показатели на екологична среда. Всички селища и образования ще са закачени около урбанообразуващите фактори, подчинявайки се на законите им.
Безспорно и очевидно е, че в своето начало и развитие урбанистичните линеарни структури са следствие на изразходване на потенциала на съществуващите градове. След пълното изчерпване на градските територии ще се наложи търсенето на нови възможности, в различни направления, стимулирано от появата и на нови технологии.
Дори считам, че именно те ще „разтеглят” плановата структура на традиционния град и ще го „вържат” за силен природен или технологичен феномен, за да балансират технологичните нужди с човешките и да подчинят всички на връзката и зависимостта между природа и човек. В пространствено отношение доминанта отново ще е природата, но човешката мярка ще се изгуби. Говоря за една част от общата пространствена структура на линеарното градообразование. В друга — тя ще е все още в хармония с природата и архитектурната среда и това ще са зоните на обитаване, култура и развлечение. Различното пулсиране на интензитет, на архитектурна и природна среда, на различни степени на влияние, ще изградят една обемно- пространствена среда без монотонност, изпълнена с изкушенията на високите технологии и защитена от тях.
Целта на статията е да обърне внимание на колегията, на ръководствата на САБ и КАБ и ако те видят рационалност в проекта да осъществят форми на обсъждане, както и контакти с институциите, които отговарят за устройственото и териториално планиране. От това ще последват нови икономически и политически възможности в близък план за управлението на страната и нови насоки във взаимоотношенията ни с ЕС и съседните ни страни.. В дългосрочен план — реализация на интересите на България, на съседите и на ЕС като цяло, базирани на тенденциите в урбанистичните процеси в Европа и света. Чрез САБ предложението ни е към правителствата на балканските страни - да обединят усилията и знанията на специалистите си в териториално устройство и градоустройство, инфраструктура и транспорт, икономика и стопанство, образование, обучение, култура, спорт и отдих, както и участие в европейските фондове с проекти, с договори, етапност, контрол на изпълнението при активно участие на колегията от региона. Считаме, че удачно би било да се създаде Балкански център за координация.




Настоящето е винаги пълно с възможности за бъдещето.
От картата на Балканския полуостров би могло да се забележи и от непрофесионално око урбанизацията в региона, формирането на нови градски структури, тяхното развитие или упадък, история, население, поминък.
Градовете са се формирали заедно с нуждите на населяващите ги. Основно те са там — до водата, до голямата река или езеро, а по-късно — успоредно на междуселищни стратегически търговски или военни връзки, по река или на суша. Ако връзките са били икономически целесъобразни и доходни - градовете са оживявали, след което са изграждали своята защита и сигурност.
Реките приличат на градовете, които са създали. Водите текат към морето. Бързи и пенливи в планината, бавни и спокойни в равнината, Реката създава живот. „Създава” малки и големи човешки образования, като ги подчинява. Селищата се създават и живеят около и от нея, и с нея. Така хората заприличват на реката, носят характера й, предават го на селището си. Мостовете между бреговете са нужни на хората, а не на реката, тъй като те я приобщават към града и себе си. Урбанизацията по бреговете прилича на сбор от капките, създали реката. Нейната линеарност предоставя условията за тяхното функционално, планово и пространствено обвързване. Те пренасят линеарноста в живота на реката в своето развитие, защото развитието на селищните образования преди и днес, а вероятно и в бъдеще се корени във връзката между природа, хора и технологичен прогрес. Градовете няма да умрат по естествен път, а ще се развиват във все по големи структури. Тяхното бъдеще е в трансформацията им и колкото е по пълна, толкова по- сигурно е тяхното съществуване. Колкото до териториалния им екстензитет — ще се намери пътя на компромиса между природната среда като естествено място за обитаване и технологичната среда — място за производствена и духовна реализация. Бъдещите транспортни възможности ще осигурят бързи и лек контакт между тези, естествено реализирани зони.
Процесите, които настъпват са продиктувани от новосъздадените икономически и политически условия. Те водят до промени на съществуващите форми на селищните образования. Някои от тях съществуват и днес — села и малки градчета, но носят само част от нуждите на съвременното общество. Необходими са още редица условия, които оформят интересите му като — избор на труд, избор на образование, медицинско осигуряване, култура, развлечение, изява и принос към обществото, спорт и др. Днес хората живеят динамично и активно. Такива са и големите урбанизирани структури, защото те предоставят именно такъв начин на живот.
Хармоничното съчетание на изискванията на съвремието и бъдещето водят до естествената поява на агломерациите, до линеарно развитие на големите градове. Пулсиращи центрове, ще обогатяват плановата и пространствена структура на тези линеарни урбанистични структурни образования, уникални човешки постижения, обвързани около основен градообразуващ гръбнак — река, езеро, море, трансконтинентален транспортен и инфраструктурен коридор, планинска верига или плодородна низина.
Като си помисли човек каква сила притежава Старопланинската верига, дала името на Балканския полуостров! Всички селища в нея са подчинени на мощта й, а всяко едно от тях носи своя специфичен облик, в зависимост от силата на прегръдката й. Заедно, те са едно от лицата на държавата и народа.
Днес Планината предоставя възможна среда за развитие и реализация на една линеарна агломерация на север и една, южно от нея /проф. Н.Каменов/, като всяка от тях ще носи характера и аромата на средата, в която лежи. Това са най-ценните територии за обитаване, с много история, с култура, с възможности за туризъм, спорт, балнеология, като екологичните зони и са свързани с общата линеарност на Планината. Производствените зони и земеделските земи също са разположени паралелно на планинския масив.
Ако погледнем на юг - как земите между отделните съседни държави са грубо изсечени преди десетилетия, как са заличили вековните общи интереси на местното многоезично население ще установим, че Родопите, Рила и Пирин са неразривно свързани с Беломорието, а Адриатика — с планините на Черна Гора, Босна и Хърватия. Изкуствено наложените граници са разкъсали икономически интересите и бита на населението. Днес силите, които осъществиха тези репресивни интереси искат да обединят разпокъсаността, да върнат географската, демографската и икономическата еднородност по тези земи.




На вниманието ви предлагам проект за ново териториално устройство на България, свързан с предишни икономически и политически условия и почерпил опит от тях:
- Агломерация „Дунав”- с главни центрове Видин, Русе и Букурещ
- Агломерация „Стара планина”- с център Велико Търново
- Агломерация „Розова долина”- с център Карлово
- Агломерация „Тракия’’- с центрове София, Пловдив, Одрин и Истанбул
- Агломерация- евро-регион „Марица’-’с центрове Кавала и Кърджали
- Агломерация „Струма” /Вардар, Струма, Места/- с центрове Солун, Скопие, Благоевград
- Агломерация „Черно море”- с центрове Бургас, Варна, Кюстенджа
- Контактни зони, на север -‘’Мизия’’, на юг -‘’Странджа’’, на запад -‘’Осогово’’и други
При определяне пространствените граници на проекта съм се ограничил до територията на България и в част от земите на съседните ни държави. Общите интереси са налице като пътищата за реализация се основават на еднакви условия и изисквания към:
- Географска среда
- Общи градообразуващи фактори — реки, море, планина, транспортни комуникации, минерални извори
- Териториална принадлежност и хомогенност
- Близки по степен на развитие инженерни системи, транспортно -комуникационна обвързаност, зависимост и осигуреност или липсата на такива
- Еднаквост на статуса на живот, разнородност
Не са търсени:
- Етническа еднородност на населението. Тъкмо обратното - смятам, че именно разнородността е елемент на всяка човешка дейност в развитието на средата. Разнообразието е водещият елемент при процесите на изравняване и сближаване в бъдеще, при еднакви правила на равнопоставеност, труд, образование, живот, като се запазват битовото, културно, религиозно различие и религиозна търпимост, история и сакрални зони, а съвремието ще обедини за бъдещето- функциите на икономикaта, търговията, стопанството, урбанистичните правила и закони, екология и др.
- Битова и културна степен на развитие, съхраненост
- Икономическо развитие
- Посоки на историческо, политическо и териториално развитие в миналото
Икономиката, политиката и географските дадености, както вече споменах са тези, които защитават правото на съществуване на един икономически и териториално — устройствен проект. Едва ли има хора, които да не схващат урбанистичните правила и условия, които следват икономическите и се настаняват в географските и структурни дадености.
Предлагам да погледнем възможностите за развитие на определени територии от България и съседните ни страни, които са подходящи за създаването на региони с еднаква степен на устойчивост на живот и на икономическо развитие. Обособяването на подходящите райони за сближаване и устойчивост на развитие изисква вероятно над национална компетентност за вземане на решение, като вярвам, че насоките ще бъдат подкрепени от Европейския съюз като близки на неговите интереси и стратегия. Още повече, че тези територии, включени в проекта са земи и население, сменяни като притежание на една или друга балканска държава и имат близък бит, култура, религия, трудови интереси.
При възприемане на предлаганото териториално устройство на региона ще се постигне необходимото изравняване и сближаване. Решението на някои проблемни балкански територии е вътре, то се съдържа и е елемент на териториалното устройство на региона и което е изненадващо, то е настоящето му. Разбира се, ако Европа беше готова днес за това.
Проектът запазва етническата цялост, езика и културата, бита на отделните етноси, като осигурява поле за разбирателство. Икономиката, инфраструктурата, труда, образованието и екологията ще решат проблемите си на реализация и развитие много по -лесно.
Гоце Делчев го е казал прекрасно. Той вижда бъдещето на Балканите като едно културно съревнование между народите им.
В административно отношение структурите ще се доминират от нивата на урбанизация, както и притежаваните към нея допълнителни качества или недостатъци.
Структурните центрове са изявени и днес. Те ще са водачите на всяка агломерация, а нейната физиономия и облик ще се формират от силата на изява на сбора от функции, характеризиращи я устойчиво и хармонично.
Повече от ясно е, че ще има разнообразие сред структурите.
Едни структури ще са изявени с развитата си икономика и индустрия, други с изявените функции на селско стопанство, туризъм, корабоплаване, култура... Но няма да има погранични и изоставени територии и оплакващо съдбата си население.
Обединявайки ги в проекти, толерирани и финансирани от интересите на балканските страни и на Европейския съюз, ние внимателно ще изпълним мечтите на поколенията преди нас — ще обединим България чрез Европа и в нея.
Отделните агломерации ще се развиват самостоятелно, но и в хармония по между си, тъй като някои от тях имат много общи функции. Очевидно е, че съществуват подходящо оформени териториално и пространствено икономически структури, които могат да се обединят с общи градоустройствени характеристики.
Досегашното териториално устройство на държавата — административно и икономическо не издържа на новите изисквания след влизането ни в ЕС и се оказва дори нерационално и некомпетентно спрямо бъдещето ни политическо и икономическо развитие. Нивото на предлаганите проекти и тяхната реална възможност за осъществяване определят недвусмислено и нашето желание за сътрудничество. Трябва да се отърсим от старите териториално — устройствени рамки, ограничени от чисто териториални граници, очевидно неспособни да поемат и реализират целите на ЕС за Балканите.
Трябва да се излезе от териториалния обхват на една страна и да се обединят усилията на управленски и професионални екипи от всички балкански страни в една нова посока на развитие. С приемането на предлаганите проекти изпълнителните власти на балканските страни ще добият инструмент за бъдещото устройство на Балканите в рамките на ЕС.
Това важи и за страните, които все още не са членки на Европейския съюз. Със реализацията на проекта, европейският съюз ще успее да изравни условията на живот, труд, икономика, образование, здравеопазване, туризъм и др. Чак тогава качествата на земите на Балканите ще проличат и ще продължат своята икономическа и културна история. Вероятно съществуващото териториално устройство на страна, около което живяха дълги години поколения специалисти вече е изпълнило предназначението си.
Условията са променени. Държавата е в икономически съюз, който целенасочено управлява членовете си към по- добро икономическо развитие. Трябва да потърсим и намерим оптималните възможности, които да реализираме и защитаваме. Така, живеещите на Балканите ще оценят общите ценности извън отровата на многовековните вражди и загуби.
Днес се питам дали османските турци са могли да превземат Виена и Австро-
Унгария, дори да навлезнат по дълбоко в Европа. Вероятно да, но завоюваните земи са им били напълно достатъчни, а в климатично отношение мъгливият и дъждовен запад, не ги е привлякъл. Още повече- богатствата на Византия са превъзхождали тези на разпокъсана Европа. При нас са намерили всичко, от което са се нуждаели. Днес, опазената и богата Европа се отблагодарява на източните си територии за това, че преди повече от 600 години са я запазили и иска миролюбиво да „влезе” във владение и иска да ни „покори” икономически. Ние ще се съгласим, но както те така и ние имаме условия. Необходимо е да запазим тази част от Рая и за нас, ако още съществуваме.




Предложеният проект „стъпва” върху постепенността на урбанизация, пълзяща по планетата и на икономическата глобализация.
Светът се смалява непрекъснато, а процесите в него са необратими.
Светила на архитектурното творчество вече столетия „виждат” развитието на селищата в тази посока.
Съвременните строителни материали ни осигуряват възможностите за това струпване на хора и култура на едно место до изчерпване на неговите ресурси, капацитет, потенциал. След пълната им консумация, след изчерпването на всички възможности хората търсят други пътища за екстензия и когато урбанистичните структури се слеят се получават мегаполисите — като Истанбул, Ню Йорк, Сао Пауло, Мексико, Токио, Москва и др. Моментът на прерастване в агломерация се определя от природна среда, ресурси, транспортни възможности, икономически и културни интереси на граждани. Всичко това вече се е случвало.
Това е бъдещето и у нас на Балканите. Както споменах по- горе предстоящите урбанистични развития ще се формират от:
- Икономически интереси
- Географски и природни дадености
- Усъвършенствана транспортна достъпност
- Климатични условия
- Трудови ресурси и месторабота
- Образование
- Здравеопазване
- Екологичен начин на живот
- Спорт и развлечение
Веднъж „родена” линеарната урбанизация бързо ще залее Балканите. Територията е малка, с къси разстояния, с много динамични интереси, с образовано и будно население, с красива природа, с умерено континентален и средиземноморски климат.
Линеарните потоци на урбанизация ще тръгнат най -вероятно по споменатите посоки;
- Агломерация „Дунав’’
- Агломерация „Стара планина”
- Агломерация „Розова долина”
- Агломерация „Тракия”
- Агломерация „Марица”
- Агломерация „Струма”
- Агломерация „Черно море” и
- Контактни зони
Примери за тези процеси има по всички континенти, а вече и в България. Тези структури са магнит за всички млади и образовани хора. Живота в тях дава самочувствие, добър и богат избор на работа, образование, осигурени медицински услуги, по- висок статус на живот, независимо и въпреки по -дългите транспортни връзки, пониженото екологично ниво, но ... с много активност, с високи достижения на културата на обитаване, култура на архитектурната среда и прочее, и независимо от високата престъпност. Това е средата на просперитета, на ниския демографски растеж. Тези агломерационни структури ще осигурят динамичните им центрове, както и екологичните зони за обитаване и обучение. Останалата не урбанизирана земя ще е от природни паркове, гори и земеделски функции. В нея вероятно ще останат хора, които ще я обработват и консумират по свой начин, близо до природата, в нея.
От картата на Балканите ясно се виждат възможностите на всяка една от посочените агломерации.
Те ще се формират във времето, но Черноморската е вече факт. Разбира се, без някой от основните изисквания като транспортни комуникации, елементи на инженерната инфраструктура и за сметка на добрия, доходоносния начин на контакт с море и природа. Това сваля нивото на потенциалните туристи и ограби жителите на съществуващите селища.
Днес предлагам да започне систематично деурбанизиране на тези територии, за да не се изпадне в ситуацията на София и Кремиковци — отровите летят към града, но няма сила която да го затвори, а ще по- малко и инвеститорска институция, която да плати огромните капиталовложения за рекултивация. Никой не говори за урановите наследства, хвостохранилища, отровена земя и хора и огромната цена за рекултивация. Но това трябва да се случи .........
Предложените урбанистични насоки дават възможност за трансгранично сътрудничество между изпълнителните власти и екипи от специалисти от всяка балканска страна.
Тези проекти ще изравнят стандартите между новите членове и бъдещите такива по всички параметри, изискващи се за членство в Европейския съюз.
Проектите ще регистрират реализацията на изравняване на живота в региона, ще преодолеят изконни етнически, верски, културни и езикови, териториални и исторически проблеми.
В тези урбанизирани зони ще живее, работи, твори и размножава населението на Балканите.
Контактните зони са изключенията и украшенията към мега-структурите.
Ще има ли население за тях е основен въпрос . Вероятно тук ще живеят и работят освен жители на страните от балканите, но и хора, учени и обслужващ персонал от всички краища на Европа и света. Ще отворят врати реномирани клиники, университети, спортни комплекси, изследователски центрове. И всичко това без войни за територии, без открита колонизация.
В Европа няма друго място като Балканите и това е шанса за децата ни. Балканите са звездата на Европа.
Ще задам въпроса, който мигновено се появява в главата на всеки — каква полза ще имаме?
Считам, че линеарните градове ще решат:
Някои икономически, финансови, инфраструктурни проблеми.
Ще освободят населението на Балканите да мисли за територии, езици, религии, етнически въпроси.
Ще се оформят структури свързани с производства, ще се утвърдят, вече утвърдените зони на културен туризъм, отдих и развлечение, селско стопанство, лека промишленост, животновъдство, градинарство и т.н.
Ще отпаднат вредните и замърсяващи производства.
Ще се подобрят отделните транспортни системи;
на воден транспорт
автотранспорт
жп транспорт
авиотранспорт
Ще се изградят мрежа от тунели, свързващи териториите на Балканите по посоките север — юг и изток- запад
Ще се балансират нуждите на трудовите пазари
Ще се облекчат движенията на хора, пари, стоки, образование, услуги
Ще се повиши стандарта на живот
Ще отпаднат като съществуване тъй наречените погранични райони
Ще задържим собственото си население тук
Ще ни помогнат и парите от Европейския съюз и от различните фондове
Реализацията ще е етапна във времето при определени приоритети, които ще се основават именно на предложения проект
Проектът е написан върху географската карта на Балканския полуостров. Той е съществувал преди столетия, съществувал е и днес. Доразвиването му в днешната икономическа среда става възможно след включването на Румъния и България в ЕС и ще подпомогне регионалното развитие, ще повиши стандарта на живот, ще подобри икономиката, транспорта, търговията, ще създаде мостовете на добросъседство между балканските страни и етноси, ще опази околната среда. Най- доброто е, че тук и днес Европейския съюз и Европа ще могат да реализират развитието на региона така, както те биха искали, в насоки за свои, наши и общочовешки нужди.



Предлагам нещо ново по отношение на териториалното устройство на страната и региона, което ще доведе до ново административно устройство чрез експлоатацията именно на тези нови пространствени и градоустройствени формации.
Чрез проекта се подчертават и засилват процесите на сближаване вътре в ново присъединилите се държави като цяло и от тях към старите страни членки.
Проектът е предназначен- чрез него да се финансират големи транснационални, транс регионални, инфраструктурни проекти като България би могла да се включи заедно с Румъния и да формира рамките на Дунавската агломерация, а с Гърция, с Македония , със Сърбия и накрая с Турция да създадат останалите агломерационни форми. Тези агломерации са урбанизираното бъдеще на нашите територии като тяхното създаване ще освободи останалата територия, ще я запази екологично чиста и подходяща за отдих и рекреация.
Българските, а след това и балканските агломерации ще носят характерния белег на географското си рождение. Наличието на река Дунав и Старопланинската верига, които са с посока запад — изток, безусловно определят появата на няколкото възможности:
1. Дунавска агломерация
Очевидна е силата на голямата река като градообразуващ фактор. Тя носи живот, лесни междуселищни връзки и комуникации, генерира развитието на промишлени производства, хидромелиоративни съоръжения и други. Откакто човек живее покрай бреговете й е започнал непрекъснатия контакт и постепенната им урбанизация.
Виждам реализацията на една линеарна урбанистична структура по двата бряга на реката, последователно обвързани малки и по -големи селища. Много мостове, свързващи двата бряга, двете части на общо урбанистично тяло. Това е структура с всички необходими функции, успоредно осъществени с речното корито и течащата вода. Особено ценни са териториите на българския бряг. Така ще се създават постепенно междуселищни транспортни комуникации, постоянен воден транспорт, разнообразие на производствени проблеми, смесени дейности, търговия, уеднаквяване на стандарти във всичко. Ще се създадат наистина’’ мостове’’, и това ще са мостовете на Иво Андрич.
Тази линеарна структура ще е обвързана с другите линеарно развити образования от посоката юг- север -
Солун, София, Видин, Калафат ,
Пловдив, Троян, Ловеч, Свищов
и Кавала, Хасково, Хаинбоаз, Русе, Букурещ, както и връзката
юг — север, успоредна на морския бряг.
Териториалният обхват на тази агломерация ще започне от територията на Сърбия и ще достигне до територията на Украйна. Като водещите административни и културни центрове според мен ще бъдат Видин, Русе, Букурещ и Силистра.
2. Агломерация Черно море.
Учудващо, но тази зона на градско струпване и развитие, успоредно на морския бряг, виждах преди години като най -малко вероятната. За всеобщо съжаление тя „тръгна” първа. Днес виждаме вече създадени градски структури преляли се една в друга предимно като мега-разрастване на няколко курортни морски селища. Тази агломерация само ще я наблюдаваме, тъй като професионалисти трудно биха могли да й „помогнат”. Основните градове, съществуващите градски центрове са най-потърпевши и това ще го почувстват по-късно. Ниското професионално ниво на градоустройствените проекти е само едно от многото предварително заложени бомби. Престъплението е подкрепено от всички административни органи на държавата. Иначе — красота, бетон, бетон, пътища и все по- малко природа. Дано развитието да спре до Каварна на север и до Царево на юг и не се разпростре до Мамая и Кюстенджа или до Истанбул на юг. Основните градски центрове са Бургас, Варна и Кюстенджа.
3. Агломерация Тракия
Обикновено главните човешки пътища, основани на нуждите и връзките на хората са едни от градообразуващите сили и причини. Линеарността на големите пътища естествено създава подобни възможности и на урбанистичните човешки образования. Пулсиращи центрове и изтъняващи връзки между отделните селища или невъзможности за градски образования поради природни феномени — това е една перфектна човешка урбанизация, чиито примери виждаме по всички населени континенти. Наченки сезираме вече от години и по трасето Лондон — Париж - София — Истанбул. Нарекох тази агломерация — Тракийска, поради това, че пресича цяла Тракия и навързва в линеарното си развитие градове от Ниш и София ,през Ихтиман, Пазарджик и Пловдив, Хасково, Свиленград, та чак на изток до Одрин и Истанбул. Тя е богата, разнообразна, предимно едно етническа и има категорично изявени няколко центъра като София, Пловдив, Одрин и най-вече Истанбул. Тя ще е един от гръбнаците на бъдещето агломерационно развитие , с посоки на развитие в областта на икономиката, културата, транспорта, промишлеността, селското стопанство, обитаването. Вероятно тя ще е най-мощното градско струпване на Балканите.
4. Първа и втора Беломорски агломерации.
Това са агломерации с богата функционална характеристика, с много икономически и политически заряд. Тук има всичко — пътища, море, планини и реки, история и етническо разнообразие, сред отлични климатични условия. От тук започва пътят на север. Много синьо море, диви ягоди в планината, еднородна археология, обвързани от едночасов транспортен изохрон с много колоритен бит и запазени занаяти, туризъм за всеки. Главните градски центрове на двете агломерации са Скопие, Солун и Благоевград на запад, както Кавала и Кърджали на изток.
5. Старопланинска агломерация и агломерация Розова долина.
Планинската верига на Стара планина предоставя среда за развитие и реализация на една линеарна градска структура на север и една на юг /по проф. Каменов/
Всяка една от тези две бъдещи агломерации ще носи характера и аромата на средата, в която лежи. Това са най-ценните за обитаване, култура, спорт, туризъм и балнеология, екология на територията на страната, които трябва да се управляват професионално и разумно. Водещите центрове на тези две агломерации са Велико Търново и Казанлък на юг. Към тях тангират и части от контактни зони с близки функционални характеристики, като на север това са части от Мизия, а на юг от Източна Тракия.


Реализация, обхват, срокове, администрация
Определят се структурите за администриране на местни и държавни нива, като се определят териториалните граници на всяка от линеарните структури, контактните зони, водещите центрове, както и основният водещ град на структурата.
Определят се между държавните институции
Създават се контролни органи
Накрая се оформя общата балканска изпълнителна, законодателна и съдебна власт за всека агломерация и за региона като цяло
Всяка от предложените агломерации ще се ползва от средствата, свързани само с нейното развитие — стопанство, пазар, земя, хора и труд.
Отделните агломерации са самостоятелни икономически единици, заедно със хинтерланда около тях.
Всяка агломерация ще се развива около съществуващите селища — села, малки градчета, големи градове, в тях и около им до изчерпване на възможностите и сливането им в обща структура.
Малките градчета са хоросана при изграждане конструкцията на предложените агломерации, докато големите са водещи. Селата постепенно ще се превръщат в малки градчета. Интересен ще е проблемът при тях с евентуалната промяна на поминъка.
Необходимо е изравняване на статута на живот навсякъде в рамките на една агломерация, в последствие заедно с контактните зони и накрая на европейско ниво, което ще се осъществи по-бавно и трудно.
От изключително значение са вътрешните процеси на сближаване на пазара на труд, на образование, на услуги, отдих и развлечение, на живот.
Както споменах, това ще ограничи по естествен път миграционните процеси и ще засили сближаването и изравняването в смисъла на подобряване. Това ще усъвършенства всички инженерни инфраструктурни системи в територия .

Движение

Спирам с обясненията за това, какво се е случило по-нататък. Може би ще се прехвърлям от един времеви пояс в друг. Това е толкова нормално колкото и ходенето до тоалетна всяка сутрин.
Замислих се, че мисълта ни е много по-развита в сравнение с нашето физическо съществуване. Чрез нея можем да бъдем навсякъде, на различни места, с различни хора, а интересно защо физически това е невъзможно? Може би ни е рано да разполагаме с такъв убийствен потенциал.
И аз така мисля.
Човеците сме тъпи парчета, въпреки създадени от Бог. Занимаваме се с малки дребни нещица, които ни изкарват от контрол, но ние си продължаваме да се занимаваме с тях. Май сме доста упорити, а упорит се съчетава с тъп. Блъскаш си главата в стената и озъзнавайки, че няма как да я пробиеш продължаваш да се блъскаш в нея.
Замислих се за двойния стандарт на всички нас. Правим се, че сме много справедливи, а не се замисляме дали реално е така. Защото много често реалността не е това, което е в главите ни.
Мразя да цитирам други, но как беше: пътя към ада е постлан с добри намерения. Звучи ми тъпо. Но забелязвам, че е много авторитетно да цитираш някой. Голяма гордост е това за детето на мама. Излиза , че обществото толерира плазмодиите за сметка на хората , имащи свое мнение и умеещи да го изразяват.
Много пъти съм правил експеримент : В разговор споменвам цитат от еди кой си, или казвам , че един мой приятел ... всички клатят разбиращо глави, казвайки одобрителни думи. Когато обаче споменавам същите неща, но излизащи от мен веднага започвам да чета завист, неодобрение и някакъв вътрешен глас ми казва : НЕЕЕЕЕЕЕ ти не можеш да имаш свое мнение, ти трябва да си като нас, тъп и ограничен. Не е възможно да си по-умен от нас. А не дай си боже да те харесват повече от нас. Това е възмутително.
Проблемът е , че човечеството боледува.
Толерирането на посредствеността води до диктатура върху мисленето. До определяне на това какво и кога да мислиш, кога да изразяваш себе си, кога да мислиш, че това , което ти се поднася не е истина.
Усещам, че съм заобиколен от хора, които мислят само за своята изява. Не за себе си.
Разлика има. Изявата ти определя мисленето на хората относно твоята особа. Пак стигаме до Аз.
Обичаме Бог даваме всичко за църквата , но.......................никой не ни забелязва. Трагедията е пълна. Защо ??? Нали Аз го правя за да разберат всички, че съм различен??? Всички трябва да знаят , че Аз съм отдаден на БОГ!!! Само Аз. Бог обича САМО мен .
Колко лицемерие , нали.
Сприятеляваме се с духовни водачи не за да помагаме на дадена кауза, а за да казваме : Знаеш ли кого познавам Аз. А знаеш ли, че този обича само МЕН. А той даже иска да ни бъде близък. Виждате ли колко съм ВЕЛИК.
О-п-а-а, а къде остана завещаното от сина на Бога? От това, че по-велики от него няма. От това , че трябва да сме смирени пред любовта ( но и пред силата ) божия???
Не съм духовник, нито съм навътре в библейските писания. Знам само, че си обичам Бог и , че той също го знае. И не изпитвам нужда да тръбя на всеослушание, че си имаме контакт и общуваме. Впечтлен съм от хората , които помагат и не искат да се знаят имената им, а други комплкесирани тикви дават 50 ст. и се държат така, все едно са дали всичко.
Мразя истерията "Могилино", защото на Ани Салич и личи от далеч , че е изкуствена. Тя просто иска да е известна и даже пропя. Да са живи и здрави децата. Всички взеха да помагат на "Могилино". А колко други "Могилино" има в страната?
На тях кога и кой ще помага???
Мразя и простотията по коледа.
Ами ако са такива християни всички да си вземат децата за постоянно. Виждаме какво става в Америка. Дори и да е супер ПР тези деца са осиновени и живеят заедно с родителите си, като се възползват от благата около тях постоянно, а не само по коледа.

Коледа. Как само звучи.
- Какво празнуваш, бе?
- Коледа?
- Кого закла, бе , ей?
- Прасето!
- А , той празника не беше ли свързан с Христос , бе ???
- Да , ама аз празнувам заколението!!!.
По цял свят хората празнуват Рождество Христово, ние празнуваме клането на прасето, което сме гледали цяла година. То е по-важно от някой си Христос , защото можем да го усетим. Филенца, пържолки, да не говорим колко ни струва да го отгледаме до 200 кг.
Па тия раждане празнуват. А и на децата подаръци трябва да купувам , все пари.

Скъпи ми приятели, не мисля , че това е свързано с общоприетото оправдание, че сме били бедни.
Не!!!
Просто сме си такива.
Май и през годините сме били такива.
Не са ни виновни нито поробители, нито окупатори, защото те дърпат яко напред, а ние не мърдаме от векове.
Иначе как да си обясним факта , че от времето на Великия Алеко до сега няма никаква осезаема промяна.
Лошото е, че ни падна и гарда. До преди 10-ина години поне имахме самочувствие и спазвахме някакви традиции.
Тези традиции, които са ни спасявали толкова пъти. Но те , като че ли вече не съществуват.
Вече сме изкривени.

Онзи ден чета как София щяла да стане Рим на Блаканите. Аз го чета за 2-и път само, че в различни издания.
Някаква женичка писала, писала, ама се оляла. Чвно е сънувала и писала и мечатала и писала, но друго обяснение за такава простотия нямам. Въпроса е на колко години е , защото ако не е млада , значи е тотално комплексирана и необслужвана.
Абе трябва да си идиот за да пишеш такива неща. Ние губим реалната представа за нещата.
Простотията , за която говоря е следната :
_София е била един от най-великите градове в Европа, а сега тъне в мрак и никой не иска да идва в нея.
Следва въпрос:
- Къде са тълпите туристи ( тук трябва да е с патоса на Митко Палаузов ) ?
Изключително брилянтен отговор :
- Тях ги пращаме по разни места из страната , като перперикон, тракийски светилища, ншкакви си дворци, и стари столици на траките, които владеели тези земи.
Не знаех , че България е НЯКАКВА си чужда страна за София.
Ами , след като е така София да се отдели и да стане град-държава.
България да си избере нова столица и да си заживее щастливо, пък и да вземе да дръпне малко, че то от лакомия за страната нищо не остава. А после ревът е голям.
- Много провинциалисти в столицата дойдоха!!!
- Дайте да сложим визи!!!
- Да върнем партията майка, тя ни закриляше и в София се влизаше само с пропуск, като затворен съветски град.

Да се чуди човек в 2008г. ли живее или по време на национализацията???
А иначе сме повече от нищо.
При трагедията с децата в "Индиго" и при река Лим заведенията бяха масово пълни и никой не го интересуваше , че толкова деца са загинали накуп.
Важно е нашия мазен гъз да е здрав и ояден за да може да изхвърля преработените отпадъци. Другото не ни интересува.
Като казах Гъз , че се сетих : Бойко да направи завода на същия принцип.
По-лесно и екологично чисто ще е.
А не да балира , като смахнат и да разхожда балите из страната.

Напомня ми случая Кремиковци.
Навремето беше една гордост. Целта на Кремиковци беше София да стане милион. Сега реват да го затваряли. Що бе??? Ми той е частен . Как ще искаш от частника да си затвори източника на доходи.
Ей такива неща ме терзаеха тези дни.
Дали защото бях зле или осъзнах някои истини, но това реших, това написах.
Сайта си е мой и ще си пиша каквото си поискам.

:)

миграционни процеси

Ще започна с най-важното: едно запознаване с ....мен. :) Т.е. за всеки, който по някаква страхотна случайност, продиктувана от техническа грешка ( като потрепване на показалец, който ненавременно натиска клавиша на мишката и вместо в избрания еротичен, телевизионен, новинарски или какъвто и да е там сайт...), попадне тук, ще бъде хубаво да се запознае с домакина ... AЗ.
Затова ще си пиша житието и битието, ще споделям неща от местата, където съм или отивам, за професионалните ми търсения и интереси, за куриозни случки, за нещата от живота, за всичко, за което в момента на писане е завладяло онова сиво набръчкано вещество, разположено в кутията, наречена моя глава. Оказа се ,че била най-важната част от тялото ми, за което не бях сигурен поне до 25 - та си годишнина. Понякога ние, мъжете, не разбираме това дори и до пенсионна възраст, което вече си е страшно.
Мисълта, че цял живот можеш да използваш главата си само за телевизионна кутия, е със сигурност заболяване, което трябва да се лекува.
Всъщност, да взема да кажа нещо за себе си.
Да кажем, че това е началото и се явява нещо подобно на увод. Длъжен съм да спомена с добро образователната система през онези социалистически щастливи години, без които нямаше да знам какво е това "увод" и най-вероятно щях да си мисля, че е черен негър , припяващ харлемски рап!!!
Тази система ни научи на четмо и писмо и ние ( понеже сме благодарно племе) благодарение на това успяхме да сразим лощия строй, който ( странно ) ни бил наложен от някой си.
Е-е-е-х умеем да се оправдаваме - спор няма.
Но за това по - нататък.
Преди 2,5 години си живеех безгрижно в широкото Софийско поле, в града, наречен София.
Мислих си, че в този град е събрано всичко хубаво и интересно от България. Усещането, че в столицата животът ври и кипи, ме караше да гледам с подозрение на останалата част от страната, но, в същото време, и с доста позитивни мисли за нея.
По това време пътувах много , къде в командировка, къде по лични причини, и имах някаква представа за това, че България малко по малко се съвзема.
Порутените селско-стопански постройки се реставрираха, други се събаряха и на тяхно място се издигаха нови сгради. Пътищата, колкото и да роптаехме, придобиваха все по-добър външен вид. Трафикът по основните шосета се увеличаваше постоянно, което ме караше да мисля , че нещата все пак може и да потръгнат по тези земи.
Пътувах предимно в южна България.
Направиха ми силно впечатление градове като Благоевград, Хасково, Стара загора...
Внезапно обаче в личния ми живот настъпи рязка промяна.
Запознаването ми с една жена ( естествено ) :) ме принуди да предприема пътуване до далечния край на България, който беше силно непознат за мен.
Бях ходил до Варна не повече от 2-3 пъти преди много години.
Така започна една нова и изключително различна част от моя живот, за който постепенно ще разказвам тук.
В общи линии, аз ще си пиша, а който иска да чете - да заповяда. Ако желае, може и да коментира.
В този момент се оказа, че денят е към своя край, вече е късно - готиният пич Сънчо отдавна мина и замина , а аз отивам да спя.
Лека нощ.

първи сблъсък

На автогарата в София имаше, както обикновено, много народ, пъстър разнообразен, шумен. Деца бягаха по всички свободни пространства, а майките им ( типично по български ) си говореха за драмата в сериала "Касандра е бременна", 2016 епизод и въобще не им обръщаха внимание. Кофти типове гледаха страшно, подпрени на нещо подобно на барплот, от което усещането, че задължително трябва да си стискаш силно и плътно прилепнал до тялото ти сак, не те напуска дори и през модерната 2006г. Окончателно се убеждаваш, че си в България ( въпреки модерната евро сграда ) от продавачката на кафе, която, гледайки те на кръв, ти обяснява, че няма да те чака да си избереш нещо за хранене. С типичен шопско - селски диалект ( горд, че това е софийско наречие и го прави различен от простите провинциалисти ) продавачът на вестници с дъвка в уста и небрежен поглед ти говори : Е па по-бръжко, че праим опашка !!! Що ли се сетих внезапно за Алеко Константинов ???
На изхода от сградата към секторите с автобуси видях два банкомата един до друг и с радост се запътих към тях. Все пак е добре да имаш някакви пари в джоба, защото, въпреки че сме 2006г., на автогарата във Велико Търново (що ли е велико?) може и да няма такъв.
Оказа се, че и на софийската такава екстра няма. Просто апаратите не работят : - пАри нЕма, действайте !!! Влизаме у Европата!
На сектора все още нямаше автобус и реших да запаля цигара. Тогава все още изпитвах удоволствие от тютюна, въпреки че все повече се убеждавах, че това е много лош навик, а не нужда от глътка никотин .
В този момент на сектора пристигна един фамозен красавец с червен цвят и с надпис "Иризар". Вглеждайки се по-внимателно установих, че това е "Скания" и се успокоих, че пътуването ми ще бъде удоволствие.
Появи се и една красива девойка, която започна да пропуска пътниците в утробата на автобуса. Не бях виждал стюардеса в български автобус от зората на демокрацията у нас. Явно в тази фирма си вършат работата добре. Не случайно първата линия дълго време беше единствено Варна - София.
Тръгнахме !
Пътуването започна нормално. Пуснаха видео, хората започнаха да гледат някакъв филм, а аз се загледах през прозореца навън. Обичам много да пътувам и да гледам филм, докато минавам през красиви места, е грехота. Затова винаги сядам до прозореца. Замислих се защо хората, които много държат да седнат до стъклото, потъват в дълбок зимен сън и от устата им се разнася такъв грохот, че имаш чувството, че си в дърводелски цех и до теб работи банциг .
Стигнахме Великия Търновград.
Една семпла къщичка , която така и не разбрах автогара на ВЕЛИК град ли е или просто временна постройка, на която се извършват услуги от типа : "да оберем тъпите пътници" ни посрещна и тълпата се втурна към една врата.
Моментално се изви опашка на единственото възможно място - естествено пред тоалетната.
Винаги съм си задавал въпроса: - Защо тоалетните на обществените места са само с една кабинка? Толкова ли е трудно да се направят няколко, за да бъдат обслужвани хората по-бързо и удобно?
НЕ !!! Проговори ми вътрешния глас : - Пич, ти си в България. - каза ми той. А в България основната идея на живота е да му бъде кофти на съседа до теб. Девизът е : Важното е да ти е гадно !
Боже, мислех си, че само в казармата ще го чувам това.
Обявените 15 мин. почивка изминаха, но естествено автобуса нямаше как да тръгне при положение, че половината пасажери още чакаха реда си, за да се облекчат. Чакаха за заветния и толкова сладък стон : О-ххххх!!! След което го изтръскваш и прибираш обратно щастлив и забравил за части от секундата за всички житейски проблеми. Имам за Вас едно важно уточнение : изтръскването да става с еднократно бързо движение, защото в противен случай си е жива мастурбация, всъщност така или иначе последната капка винаги остава в гащите. Обяснете го на децата си , моля!!!
За жените не знам какви са правилата за правилното и безопасно обслужване в тоалетната, но за това момичетата си имат майки , нали !!! Според мен трябва да се издаде единен наръчник за Безопасните и хигиенни условия на труд и противопожарна охрана за обслужване на слабите части в WC сервиза . Ха Ха .
Това е ноу-хау и всички права са запазени. Всяко препечатване без знанието на автора води до съдебно преследване. Как звучи , а ?
Доколкото разбирате, ако четете внимателно до тук, което осъзнавам, че е трудно, аз бях в едно весело и еуфорично настроение. Пътувах към една жена, за която си мислeх ,че ще промени безсмисленото ми съществуване и трябваше все пак да се представя добре , на ниво и т.н. Обмислях техники и хватки, финтове и пируети, чрез които да бъда оценен правилно и подобаващо.
Ашколсун бе !!! Аферим, бейби !!!
Но изведнъж всичко секна. Изведнъж се сгромолясах в реалността. Изведнъж осъзнах, че съм в тесен автобус, от който излизане до автогарата във Варна няма.
По челото ми изби ситна пот. Cтана ми хладно. В корема ми избухваше революция. Имах чувството, че Ленин, Че Гевара и Кастро, взети заедно, се гонят с империалистите из червата ми.
УЖАС !!!
Представяте ли си - отивате на първа среща, при това ( не отричам, че съм малко откачен ) на 500км от дома и в теб избухва най-страшното нещо, което даже няма да назовавам с истинското име, а ще използвам партизанското име "БЪРЗОТЕЧЕН СКОРОКЛЕК". Има много смисъл в този израз, ако се зачетете внимателно. Той тече бързо, а ти още по-бързо клякаш.
Замислих се , че дори и красивите пейзажи навън, съчетани с ярко слънце и лазурно небе са безсмислени, при положение, че в теб бушува "Бързотечния скороклек".
Много съм силен в географията, което ми помагаше с това, че знаех точно къде съм и колко време ми остава до заветната автогара Варна.
Ще си помислите, че до тук нещата застиват така, ама не. Проблемът стана още по-голям, защото започнах да се въртя, като шугава овца на седалката си. Добре, че бях сам, но от съседната един господин започна да ме гледа с огромно подозрение. И това доживях - да ме мислят за някакъв кавал, който си бара патката в автобуса и даже се гърчи от кеф.
Успокояваше ме факта, че повече няма да се срещна с никой от тези хора ( което никога не е сигурно) . Спирам до тук .
Сега си представете, че сте жена и сте на първа среща. Мъжът идва от друг град и вие чакате на автогарата. Пристига автобуса. Сред колоната от слизащи пасажери се появява и той. Боже, колко е сладък, но... защо ми изглежда леко пребледнял ??? Да не би да е зле???
Той идва към мен .... целува ме бързо и............ всичко става много бързо ..........първия въпрос е : - Къде е тоалетната????? След, което се понася в лек тръст към заветното място.
Вие определено сте в шок. Вашият любим, който още даже не е и такъв, ви заряза на първата среща и избяга при друга ( също в женски род ).