миграционни процеси

Ще започна с най-важното: едно запознаване с ....мен. :) Т.е. за всеки, който по някаква страхотна случайност, продиктувана от техническа грешка ( като потрепване на показалец, който ненавременно натиска клавиша на мишката и вместо в избрания еротичен, телевизионен, новинарски или какъвто и да е там сайт...), попадне тук, ще бъде хубаво да се запознае с домакина ... AЗ.
Затова ще си пиша житието и битието, ще споделям неща от местата, където съм или отивам, за професионалните ми търсения и интереси, за куриозни случки, за нещата от живота, за всичко, за което в момента на писане е завладяло онова сиво набръчкано вещество, разположено в кутията, наречена моя глава. Оказа се ,че била най-важната част от тялото ми, за което не бях сигурен поне до 25 - та си годишнина. Понякога ние, мъжете, не разбираме това дори и до пенсионна възраст, което вече си е страшно.
Мисълта, че цял живот можеш да използваш главата си само за телевизионна кутия, е със сигурност заболяване, което трябва да се лекува.
Всъщност, да взема да кажа нещо за себе си.
Да кажем, че това е началото и се явява нещо подобно на увод. Длъжен съм да спомена с добро образователната система през онези социалистически щастливи години, без които нямаше да знам какво е това "увод" и най-вероятно щях да си мисля, че е черен негър , припяващ харлемски рап!!!
Тази система ни научи на четмо и писмо и ние ( понеже сме благодарно племе) благодарение на това успяхме да сразим лощия строй, който ( странно ) ни бил наложен от някой си.
Е-е-е-х умеем да се оправдаваме - спор няма.
Но за това по - нататък.
Преди 2,5 години си живеех безгрижно в широкото Софийско поле, в града, наречен София.
Мислих си, че в този град е събрано всичко хубаво и интересно от България. Усещането, че в столицата животът ври и кипи, ме караше да гледам с подозрение на останалата част от страната, но, в същото време, и с доста позитивни мисли за нея.
По това време пътувах много , къде в командировка, къде по лични причини, и имах някаква представа за това, че България малко по малко се съвзема.
Порутените селско-стопански постройки се реставрираха, други се събаряха и на тяхно място се издигаха нови сгради. Пътищата, колкото и да роптаехме, придобиваха все по-добър външен вид. Трафикът по основните шосета се увеличаваше постоянно, което ме караше да мисля , че нещата все пак може и да потръгнат по тези земи.
Пътувах предимно в южна България.
Направиха ми силно впечатление градове като Благоевград, Хасково, Стара загора...
Внезапно обаче в личния ми живот настъпи рязка промяна.
Запознаването ми с една жена ( естествено ) :) ме принуди да предприема пътуване до далечния край на България, който беше силно непознат за мен.
Бях ходил до Варна не повече от 2-3 пъти преди много години.
Така започна една нова и изключително различна част от моя живот, за който постепенно ще разказвам тук.
В общи линии, аз ще си пиша, а който иска да чете - да заповяда. Ако желае, може и да коментира.
В този момент се оказа, че денят е към своя край, вече е късно - готиният пич Сънчо отдавна мина и замина , а аз отивам да спя.
Лека нощ.