първи сблъсък

На автогарата в София имаше, както обикновено, много народ, пъстър разнообразен, шумен. Деца бягаха по всички свободни пространства, а майките им ( типично по български ) си говореха за драмата в сериала "Касандра е бременна", 2016 епизод и въобще не им обръщаха внимание. Кофти типове гледаха страшно, подпрени на нещо подобно на барплот, от което усещането, че задължително трябва да си стискаш силно и плътно прилепнал до тялото ти сак, не те напуска дори и през модерната 2006г. Окончателно се убеждаваш, че си в България ( въпреки модерната евро сграда ) от продавачката на кафе, която, гледайки те на кръв, ти обяснява, че няма да те чака да си избереш нещо за хранене. С типичен шопско - селски диалект ( горд, че това е софийско наречие и го прави различен от простите провинциалисти ) продавачът на вестници с дъвка в уста и небрежен поглед ти говори : Е па по-бръжко, че праим опашка !!! Що ли се сетих внезапно за Алеко Константинов ???
На изхода от сградата към секторите с автобуси видях два банкомата един до друг и с радост се запътих към тях. Все пак е добре да имаш някакви пари в джоба, защото, въпреки че сме 2006г., на автогарата във Велико Търново (що ли е велико?) може и да няма такъв.
Оказа се, че и на софийската такава екстра няма. Просто апаратите не работят : - пАри нЕма, действайте !!! Влизаме у Европата!
На сектора все още нямаше автобус и реших да запаля цигара. Тогава все още изпитвах удоволствие от тютюна, въпреки че все повече се убеждавах, че това е много лош навик, а не нужда от глътка никотин .
В този момент на сектора пристигна един фамозен красавец с червен цвят и с надпис "Иризар". Вглеждайки се по-внимателно установих, че това е "Скания" и се успокоих, че пътуването ми ще бъде удоволствие.
Появи се и една красива девойка, която започна да пропуска пътниците в утробата на автобуса. Не бях виждал стюардеса в български автобус от зората на демокрацията у нас. Явно в тази фирма си вършат работата добре. Не случайно първата линия дълго време беше единствено Варна - София.
Тръгнахме !
Пътуването започна нормално. Пуснаха видео, хората започнаха да гледат някакъв филм, а аз се загледах през прозореца навън. Обичам много да пътувам и да гледам филм, докато минавам през красиви места, е грехота. Затова винаги сядам до прозореца. Замислих се защо хората, които много държат да седнат до стъклото, потъват в дълбок зимен сън и от устата им се разнася такъв грохот, че имаш чувството, че си в дърводелски цех и до теб работи банциг .
Стигнахме Великия Търновград.
Една семпла къщичка , която така и не разбрах автогара на ВЕЛИК град ли е или просто временна постройка, на която се извършват услуги от типа : "да оберем тъпите пътници" ни посрещна и тълпата се втурна към една врата.
Моментално се изви опашка на единственото възможно място - естествено пред тоалетната.
Винаги съм си задавал въпроса: - Защо тоалетните на обществените места са само с една кабинка? Толкова ли е трудно да се направят няколко, за да бъдат обслужвани хората по-бързо и удобно?
НЕ !!! Проговори ми вътрешния глас : - Пич, ти си в България. - каза ми той. А в България основната идея на живота е да му бъде кофти на съседа до теб. Девизът е : Важното е да ти е гадно !
Боже, мислех си, че само в казармата ще го чувам това.
Обявените 15 мин. почивка изминаха, но естествено автобуса нямаше как да тръгне при положение, че половината пасажери още чакаха реда си, за да се облекчат. Чакаха за заветния и толкова сладък стон : О-ххххх!!! След което го изтръскваш и прибираш обратно щастлив и забравил за части от секундата за всички житейски проблеми. Имам за Вас едно важно уточнение : изтръскването да става с еднократно бързо движение, защото в противен случай си е жива мастурбация, всъщност така или иначе последната капка винаги остава в гащите. Обяснете го на децата си , моля!!!
За жените не знам какви са правилата за правилното и безопасно обслужване в тоалетната, но за това момичетата си имат майки , нали !!! Според мен трябва да се издаде единен наръчник за Безопасните и хигиенни условия на труд и противопожарна охрана за обслужване на слабите части в WC сервиза . Ха Ха .
Това е ноу-хау и всички права са запазени. Всяко препечатване без знанието на автора води до съдебно преследване. Как звучи , а ?
Доколкото разбирате, ако четете внимателно до тук, което осъзнавам, че е трудно, аз бях в едно весело и еуфорично настроение. Пътувах към една жена, за която си мислeх ,че ще промени безсмисленото ми съществуване и трябваше все пак да се представя добре , на ниво и т.н. Обмислях техники и хватки, финтове и пируети, чрез които да бъда оценен правилно и подобаващо.
Ашколсун бе !!! Аферим, бейби !!!
Но изведнъж всичко секна. Изведнъж се сгромолясах в реалността. Изведнъж осъзнах, че съм в тесен автобус, от който излизане до автогарата във Варна няма.
По челото ми изби ситна пот. Cтана ми хладно. В корема ми избухваше революция. Имах чувството, че Ленин, Че Гевара и Кастро, взети заедно, се гонят с империалистите из червата ми.
УЖАС !!!
Представяте ли си - отивате на първа среща, при това ( не отричам, че съм малко откачен ) на 500км от дома и в теб избухва най-страшното нещо, което даже няма да назовавам с истинското име, а ще използвам партизанското име "БЪРЗОТЕЧЕН СКОРОКЛЕК". Има много смисъл в този израз, ако се зачетете внимателно. Той тече бързо, а ти още по-бързо клякаш.
Замислих се , че дори и красивите пейзажи навън, съчетани с ярко слънце и лазурно небе са безсмислени, при положение, че в теб бушува "Бързотечния скороклек".
Много съм силен в географията, което ми помагаше с това, че знаех точно къде съм и колко време ми остава до заветната автогара Варна.
Ще си помислите, че до тук нещата застиват така, ама не. Проблемът стана още по-голям, защото започнах да се въртя, като шугава овца на седалката си. Добре, че бях сам, но от съседната един господин започна да ме гледа с огромно подозрение. И това доживях - да ме мислят за някакъв кавал, който си бара патката в автобуса и даже се гърчи от кеф.
Успокояваше ме факта, че повече няма да се срещна с никой от тези хора ( което никога не е сигурно) . Спирам до тук .
Сега си представете, че сте жена и сте на първа среща. Мъжът идва от друг град и вие чакате на автогарата. Пристига автобуса. Сред колоната от слизащи пасажери се появява и той. Боже, колко е сладък, но... защо ми изглежда леко пребледнял ??? Да не би да е зле???
Той идва към мен .... целува ме бързо и............ всичко става много бързо ..........първия въпрос е : - Къде е тоалетната????? След, което се понася в лек тръст към заветното място.
Вие определено сте в шок. Вашият любим, който още даже не е и такъв, ви заряза на първата среща и избяга при друга ( също в женски род ).